Като малка не осъзнавах семантиката на моето име. Повечето хора ме наричаха Деси. Така се представях и аз. В училище обаче трябваше по-често да използвам цялото си име. Тогава започнаха и подигравките на моите съученици. В основното училище наистина ми беше неприятно, че трябваше да търпя подигавките на съучнеиците си. В гимназията вече не ми пукаше, дори започнах да се самоиронизирам. Дори станах вървежна. 
Иначе изглеждам доста добре. Не ми липсва вниманието на мъжете, а и на жените също.
Много пъти съм се опитвала да разбера от родителите си защо са ме нарекли така. Те никога не можаха да ми обяснят. 
А бе всъщност аз съм един щастлив човек. Е, вярно че като остана насаме с името си понякога изпадам в някакви депресии, ама това са си симптомите на отминаващия вече пубертет.

Не смятам да си сменям името. Дори ако стана певица, вече ще имам артистичен псевдоним - Депресия! Ха, голяма веселба.

името си е много яко, депресия.

А ако се казваше Тотка Бурнусузова, по-добре ли щеше да е чувстваш?

Ти сериозно ли така се казваш?!?!...

попитам!Ако не се занасяш, мога да ти кажа, че звучи много яко!Депресия - ако изключим значението на думата - прилича на име на някоя тайнствена принцеса!Хихи :)

Я да излезем от наи-популярното значение на думата! Депресия има в метеoрологията. Означава въздушна маса с ниско налягане, която често носи валеж, т.е. вода = ЖИВОТ !
Въпрос на гледна точка!
Хубаво име!

добре да беше шизофрения